Вижте, този въпрос (старо срещу ново) го е имало винаги и във всяка една област на техниката. Имам приятел, който е съчетал професия и хоби в елетрониката, до степен на пълно вманиачаване. Та според него, само ламповите усилватели заслужават внимание, защото полупроводниковата техника давала някакви "деформации" и кривяла звука. Той прави някакви безумни конструкции, даже с радиатори за водно охлаждане на лампите... Може и да е прав, но аз никога няма да си сложа лампово радио в колата и да понеса лампов телефон, независимо колко "прав" звук ще ми изкарат... Нещо подобно може да ви разкаже ВСЕКИ друг специалист във ВСЯКА друга област. Примери - колкото искате.
Когато не карам мотоциклет се преструвам на строителен конструктор. Та и аз съм изпадал в удивление пред старите каменни сгради (например - църкви, манастири, крепости, кули), пред старите каменни мостове. Каменната зидария е цяло изкуство, вече почти забравено. Хората са чиракували години наред, докато станат майстори на каменна зидария. Вече такива майстори няма, сега даже обикновен паваж няма кой да ти нареди. Разхождам се и гледам - дебели каменни стени по 2 метра, огромни колони, внушителни сводове от камък... А дали е здраво? Изглежда масивно, да. Достатъчно здраво - да, стига да няма земетресение. Функционално? Трудна работа... Когато са зидани тези каменни стени, никой не е мислил за енергийна ефективност, например. Има го и това, дето викате за икономическата ефективност - каменната зидария е бавна, а строителството е сериозна инвестиция - значи ако вкараш парите сега, а започнеш да получваш въвращаемост от инвестицията след 15 години (примерно) - колко съвременни предприемачи ще се навият на такива условия? Освен технологиите, се променя и икономиката, сега парите се въртят много по-бързо и конкуренцията е по-жестока. Ако даден производител иска да оцелее в тези икономически условия - трябва да се съобразява с тях. Или отпада от играта...
Подобна е картината и при старите оръжия - другото ми хоби. Ако вземеш една пушка от Руско - турската война или малко след нея - няма НИЩО общо със съвременните пластмасови автомати. Примерно една турска Мартина (произведена в Щатите) - най-съвършенната еднопатронна пушка и до ден-днешен. Онова тежи 6 кила и е дълго метър и трийсе, без щика. Материали - стомана и орегонски червен махагон, нищо друго. Скорострелност - до 15 изстрела в минута, реална далекобойност - 400м. Всяка частица е фрезована и изработена с уникална прецизност и внимание. Здраво ли е? Представа си нямате, тия пушки са влачени из окопите век и половина и са изкарали 4 - 5 войни. Ама бихте ли излезли с такава срещу най-обикновен Калашник, дето се прави за няколко минути от тенеке и пастмаса?
Та това искам да кажа - технологиите се развиват, техиката върви напред и да жалим за "здравите" стари възухари е все едно да тъгуваме по черно-белите телевизори, ютиите на въглища и бакелитовите телефони. Здрави са и са изработени качествено - за това спор няма. Ама просто вече не вършат работа.
