Автор Тема: На път с мотопеди (и не само) - тема за пътувания с любимите ни моторетки.  (Прочетена 103776 пъти)

0 Потребители и 3 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
Току що се прибрах от морето, че нещо времето се скапа сериозно (добре че стария хитрец тази седмица отиде с колата), но изпадна хубава оферта за прибирането от Румъния. Стар авер (от 40 г.) предложи подслон и вечеря за групата на около 40 км. от Русе, във вилата му в едно разградско, чисто българско селце. Мястото, посрещането и компанията ще ви харесат, така че помислете и за финала на трипа, примерно една безплатна сряда вечер в разградско за разбор и последващо планиране няма да ни се отрази лошо. Само на доктора трябва да не му даваме след Дунав мост да счупи у лево, а да се разкара още малко. ;)

Неактивен Dr.Ago

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 235
  • Всички гласове в главата ми казват, че съм добре.
  • Кара: Suzuki SV650
Само на доктора трябва да не му даваме след Дунав мост да счупи у лево, а да се разкара още малко. ;)
  Докторът хич няма да се съпротивлява.  ;D
Всички минуси, погледнати през средния ти пръст са плюсове.


Неактивен boy3m

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 383
  • Ето ме! Приятно ми е: Аз съм г-н Ки
  • Кара: 04`Keeway KEE110; 08`Honda Transapl XL700V; 88`ETZ 150
....... но изпадна хубава оферта за прибирането от Румъния. Стар авер (от 40 г.) предложи подслон и вечеря за групата на около 40 км. от Русе, във вилата му в едно разградско, чисто българско селце. Мястото, посрещането и компанията ще ви харесат, така че помислете и за финала на трипа, примерно една безплатна сряда вечер в разградско за разбор и последващо планиране няма да ни се отрази лошо.  ;)

Едвам ме нави..... ;)

 :friends:
http://www.carspending.com/bg/vehicles/4266-keeway-kee-110   тук е цялото досие на г-н Ки ;)

Цитат от един друг форум:"Колата е за да върши работа , мотора е за да доставя удоволствие. По друг начин казано , колата е жената ,а мотора е любовницата."

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
Лека поправка - километрите от Дунав мост до селото са към 70, а не 40, освен това ако решим да нощуваме там не трябва да отбиваме доктора, а трябва да хванем в неговата посока и след двайсетина километра да се отбием на юг. Гугъл мапса ми показва, че ако във вторник вечерта спим на известното ни място в Къртишоара, в сряда можем да направим Трансфагарашана от север на юг и през Питещи и Русе ще стигнем в селото след 370 км. за деня. Напълно реалистичен дневен преход ми се струва. Така нощувките ни се очертават 2 сръбски (Неготин и Бела църква), 2 румънски (Хунедоара или Петрошани и Къртишоара) и една българска - с. Побит камък Разградско. Времето по прогноза излиза ОК, с леки съботно-неделни колебания, но за проходите да си имате 2-3 наум - ръкавички, по-хард якенце и панталонки, и задължително някаква екипировка за дъжд.
Айде, не остана..... :bravisimost:

Неактивен Dr.Ago

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 235
  • Всички гласове в главата ми казват, че съм добре.
  • Кара: Suzuki SV650
Лека поправка - километрите от Дунав мост до селото са към 70, а не 40, освен това ако решим да нощуваме там не трябва да отбиваме доктора, а трябва да хванем в неговата посока и след двайсетина километра да се отбием на юг.
  Васе, предполагам имаш предвид Русе-Побит камък да минем през Сливо поле и Кубрат. Не ви препоръчвам - около 1/2-2/3 от пътя ще е през дупки, изнервящо е. Препоръчвам от Дунав мост да хванем международното за София, още в Русе кривваме за Варна и на влизане в Разград да хванем отбивката в посока Кубрат. Пътят се удължава с малко, но Русе-Разград е песен,  често има и средна лента за изпреварване. Консултирай се с твоя човек, сигурен съм, че ще потвърди.
Всички минуси, погледнати през средния ти пръст са плюсове.

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
Тя разликата е десетина километра, така че корекцията я приемам веднага  ;)  .. :cheers:

Неактивен boy3m

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 383
  • Ето ме! Приятно ми е: Аз съм г-н Ки
  • Кара: 04`Keeway KEE110; 08`Honda Transapl XL700V; 88`ETZ 150
Ама аз точно този подбалканския маршрут имам предвид. Една среща в 10 часа в някое карловско кафене ми се струва добро начало на съботния 20 юли. Дал съм заявката за хубавото време, от фирмата казаха "ще видим" . ;)

Както вървят при мен нещата,ще нощувам в Хисаря.
Васко,как ти се струва към 9,30ч.,да те причакам на разклона към Хисаря-имаше някаква неизвестна(май) бензиностанция?

Може да се чуем по телефона контролно вечерта по някое време.
Доскоро. :headbang:
http://www.carspending.com/bg/vehicles/4266-keeway-kee-110   тук е цялото досие на г-н Ки ;)

Цитат от един друг форум:"Колата е за да върши работа , мотора е за да доставя удоволствие. По друг начин казано , колата е жената ,а мотора е любовницата."

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
Контролна слушалка в петък вечерта ще направя с всички, така че подробностите ще ги уточним по телефона.
Моят човек от Разград потвърди готовността за посрещане на групата, потвърди и маршрута Русе-Побит камък така както го предложи Драго.
Само в понеделник или вторник трябва да му кажем какво меню искаме за вечеря.  :beer:


Неактивен Dr.Ago

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 235
  • Всички гласове в главата ми казват, че съм добре.
  • Кара: Suzuki SV650


  Пратил съм на лични съобщения линк за снимките до участниците.
Всички минуси, погледнати през средния ти пръст са плюсове.

Неактивен boy3m

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 383
  • Ето ме! Приятно ми е: Аз съм г-н Ки
  • Кара: 04`Keeway KEE110; 08`Honda Transapl XL700V; 88`ETZ 150
Екстра са снимките,Докторе.
Благодарим за линка. :bravisimost:

Чакаме стратега да пусне резюме на пътуването.... ;)

 :cheers: :cheers: :cheers:
http://www.carspending.com/bg/vehicles/4266-keeway-kee-110   тук е цялото досие на г-н Ки ;)

Цитат от един друг форум:"Колата е за да върши работа , мотора е за да доставя удоволствие. По друг начин казано , колата е жената ,а мотора е любовницата."

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
Мислех да пиша след като се върна от морето, но спомените няма да са много пресни, та почвам.
Ден първи:
Сбирката на цялата група беше в 10ч. в Карлово. Дотам пътувахме - аз от Пловдив, Милко от Хисаря, Драго от Трявна и Стефан от Ст. Загора. Към 10,15 последен пристигна Стеф с банален технически проблем, та за половин час намери някакъв болт, закрепи гърнето на Форцата, дозаредихме и към 11 тръгнахме с крайна точка за деня Неготин, Сърбия. Подбалканският е хубав път, денят беше събота и срещахме много колеги, през половината път карахме с една ръка.

Някъде преди Ботевград...

Някъде след Враца....
Дозаредихме резервоарите, Милко и Драго преди Видин, а аз и Стефан в Брегово и влязахме смело в Сръбско. Лично бях учуден от разхода, който ми даде новия мотор - под 4/100, та предвид и цените на бензина в сръбско единодушно решихме следващото зареждане да е чак в Румъния.
След пристигането в Неготин се заоглеждахме за табели за места за нощуване, но нещо не ни се удаваше търсенето. Отидохме със Стефан до близката бензиностанция и от Букинга набелязахме 2-3 места и се запътихме към най-близкото, беше обявено като къща за циклисти, каквото и да означава, но отзивите от българи нощували там бяха добри.
Посрещна ни собственикът, но имаше само една стая с 3 легла, а четвъртия човек предложи да спи в негова палатка в двора на къщата. Отидохме да видим палатката, а те се оказаха две, разпънати на дървен декинг и непосредствено до тях имаше малка кухня, баня, тоалетна и барче. Спогледахме се и много бързо решихме всички да спим на палатка, Стефан беше най смел защото носеше някакъв лосион за комари, който ползвахме общо. Място за моторите имаше в двора, вкарахме ги, свалихме багажа и собственика предложи уелкъм дринк - по едно студено велико зайчарско - хубава бира, която опитахме лани в Сурдулица и пихме през целия ни престой в Сърбия.

А ето и палатките:


Бързичко по график се поизкъпахме, преоблякахме и домакинът ни разведе малко из градчето, сменихме малко евра за сръбски пари и набелязахме 1-2 кръчми за да вечеряме. Предвид ранния час (около 18-18,30 местно време) едната кръчма с живата музика беше празна, а след информацията, която получихме от бензиджийчето при зареждането в Брягово избраме кръчмата баш на главната улица нещо с 222 беше. След кратка половинчасова разходка по центъра решихме, че сме достатъчно гладни, седнахме и почнахме...

по нашенския протокол с дюлева ракия и мешана салата, и по нататък по протокола...



с месно плато от почти всичко, което ресторанта предлагаше. Всичко направено от месо беше печено на скара на дървени въглища и невероятно вкусно, признаваме уменията на сърбите на скарата единодушно. Май ни стана правило при сядане в заведение поръчаното да не можем да изядем и все да ни го опаковат, та леката закуска на следващия ден ни е сигурна.
Всичко в кръчмата беше великолепно, само сметката накрая не ни хареса, беше 8800 техни пари (към 150-160 лв.), от които 2400 бяха за 600 мл. дюлева ракия, а в същото време носехме над 6 литра многократно по-добра от дюлевата, българска домашна ракия.  Поне спането в Неготин беше за по 5 Е на калпак, та леко минимизирахме келнерския удар и повече сръбска ракия в Сърбия не сме пили.
Около 11 вечерта зарихме огъня в кръчмата и се прибрахме в палатките за сън (около 150 м.), но уви трудно се заспиваше от живата музика и то не от една, а от няколко кръчми. Със сън на пресекулки дочакахме до 4 сутринта да се наиграят братята сърби, та бутнахме часа за тръгване на следващия ден с час назад. Чакаха ни към 200 км. покрай Дунава до Рам, ферибот, още 20-30 км. и още една нощувка в сръбско.

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
Ден втори 21.07 - неделя
Станахме в 8 а някой към 8,30, купихме закуски, хапнахме и към 9 тръгнахме. До Железни врата - нищо особено с изключение на 7-8 пътни ремонта, сигнализирани със светофари и каръка беше наш, на всички пристигахме на червено и чакахме Михаля доста време. От там нататък почти до Рам пътят беше страхотен - меки завои покрай реката, изкачвания и слизания, над 20 тунелчета от 30 до 300 метрови, като повечето бяха в завой, много крайпътни паркинги и кръчми, и ненатоварен трафик.



Кратка почивка и на Голубац...

Около 13,30 стигнахме Рам, но пак греда - следващия ферибот тръгваше чак в 16 часа. Не ни оставаше нищо друго освен да зяпаме селото и да пием зайчарска бира в пристанищната кръчма, точно пред нея акостира фериботчето. Да уплътним времето от интернета на кръчмата си набелязахме нощувка в Калудери, последното сръбско село преди румънската граница.

В 15.50 започнахме да се товарим, моторите се качват първи и после се наблъскаха едни коли на 10 до 30 см. една от друга, така че част от пътниците изобщо не можеха да слязат. След 20-30 мин. слязохме в Банатска Паланка и поехме в посока Румъния. На спускането към селото забелязах, че то има едва 150-200 къщи и интуитивно спряхме до първата постройка, която приличаше на кръчма.

Влязохме и питахме за конак "Кактус" - посрещна ни Свободан (не Милошевич) Илич, разбра какво търсим и седна зад мен да ни води. Оказа се, че Кактуса е на негов приятел, но той имаше ключ за къщата и веднага се настанихме, а на въпроса колко е нощувката ни каза "не знам, но не е повече от 700-800 динара на човек, като дойде Миле ще се договорите". Връщайки го към кръчмата питах ще ни нахрани ли и заложих литър домашна ракия във фризера му, като уточнихме начало на вечерята към 19,30.
Прибрахме моторите, къпахме се по снощния график и разгледахме кактусите, на които беше кръстена къщата - уникална маниашка колекция. Стефан, ако има желание, може да качи доста снимков материал за кактусите.




Към 19,20 ч. тръгнахме пеш към кръчмата и на входа се срещнахме с бай Миле, хубавото при общуването с македонци и сърби са близките ни езици - винаги можеш да се разбереш с тях. Собственикът само ни пита настанили ли сме се, имаме ли нужда от нещо, отказа ни поканата да дойде с нас на вечеря и ни пожела хубава вечер. Разстоянието до кръчмата беше 5-6 минути пеш и в 19,30 се настанихме..
Свободан (или Бобан, както му викат по сръбски) ни настани в пристройката вдясно, като беше включил един оросител

А той самия плескаше едни плескавици

В кръчмата персоналът беше от двама души - Бобан управител, сервитiор, барман и готвач на скарата, и една възрастна жена работник кухня и готвач на салати и мезета.
Разположихме се все едно сме в къщи и не чакахме покани - почнахме веднага


След традиционната ракия със салата, в която нищо не беше купувано от магазина дойде ред и на вечерята

Скоро към групата се присъедини и Бобан, а Стефан предвидливо беше донесъл още една бутилка ракия, но се справихме и с нея.

За цялата вечер Бобан стана само 2-3 пъти за да обслужи други клиенти, а през другото време само приказки, хапване и наздравици. Такава добра вечер скоро не бяхме имали и кой знае колко още щеше да продължи, но на другия ден ни чакаше доста път, а и щяхме да загубим един час от часовата разлика и към 2 и нещо се запътихме към кактусите. Сметката ни беше 4000 динара, но оставихме 500 бакшиш и обещахме догодина пак да се видим. Интересен сърбин се оказа Бобан - бивш футболист от А група, бивш наркобос, скрил се в едно от най-забутаните села, набожен, два пъти разведен с 5 деца и млада любовница и какво ли не още, дори и 50% от разказите му да са истина е много.
« Последна редакция: август 07, 2019, 09:17:59 pm от васко-57 »

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
След кратка пауза продължавам.....
Ден трети 22.07 - понеделник
Станахме към 7, бай Миле кактуса беше направил кафе, пихме по кафе, разплатихме се с него и към 7,30 тръгнахме. След 300-400 м. бяхме на границата и след 5-6 минути марширувахме из румънско. Маршрутът за деня беше покрай Дунав до Оршова, Байле Херкулане, оттам по някакъв "нов" път през планината до Петрошани и оттам според времето (като количество и метеорология) или Трансалпина от север на юг, или севрозападно към Хунедоара. Новото на пътя до Петрошани се състоеше в това, че от една страна не го бяхме минавали, а от друга на Гугълмапса го имаше, но на хартиената карта, която от 5-6 години си нося за всеки случай пътят, не съществуваше. Прогнозата за времето не беше много ОК, затова решението за маршрута го бяхме отложили според обстановката.
На 20-30 км. след границата слязохме на Дунава, заредихме гориво в Молдова вече и тръгнахме покрай реката. Качеството на пътя според мен беше една идея по-добро от сръбското и започнахме бързо да напредваме, почти не остана време за снимки. Тъкмо се оглеждах за подходящо място за почивка и хоп стоп палка на румънска гранична полиция, та почивката от 10 минути стана 20-25. Проверката почна с документите и свърши с обстойна провека на багажа, включително и торбите с мръсните дрехи. Добре че контрабандните цигари, които Милко си купи от Бобан бяха разпределени при всички, а и полицията май търсеше наркотици или месо. Продължихме напред, в Оршова минахме точно през мястото на миналогодишната нощувка на брега на Дунава и се включихме в международния път Видин-Тимишоара. След 15-20 км. излязохме от тираджийския път, отбихме през Байле Херкулане, където има кални бани на отрито и 1-2 км. карахме между хора с бели хавлиени халати и след още 20 км. излязохме на разклона за "новия" път.
Кратка закуска преди Байле Херкулане

За съжаление още на разклона имаше табела, че пътя е затворен и се наложи маршрута да го променим доста преди Петрошани. За една цигара време решихме през Бая де Арама, Търгу Жиу, Новачи, първата част на Трансалпина от юг на север и края на деня да бъде в Малая, място на което бяхме нощували преди 2 години. Пътят го познавахме всички и доста бързо сигнахме Търгу Жиу където спряхме да заредим. Бяхме си сложили обицата на ухото отпреди 3 години, когато заредихме от някаква почти криминална бензиностанция с една колонка в Новачи и после по Трансалпина моторите се чудеха какво да го правят тоя бензин - оттогава в Румъния зареждаме само от големите вериги (Ромпетрол, Петрором, Лукойл, Газпром и др.). Още на бензиностанцията видяхме тъмните облаци на североизток, чухме гръмотевици над планината и бързо навлякохме дъждобраните. В добро темпо и със спорадични дъждовни капки по пътя се качихме на най-високата точка на Трансалпина, беше доста хладно и предстоящия дъжд се усещаше с кожата.
Малко снимки от 2145 м.н.в.
Драго

Милко


Дъждът ни заплющя още при тръгването, така че следващото било където традиционно спираме на сергиите логично го пропуснахме и започнахме спускането в дъжд, но след 400-500 м. дъжда спря и любезно ни изчака поне това спускане да го направим като хората.
Чопърът, с поизносена задна гума, с който все още се опознавахме и в спънатите завои при спускането бавеше малко групата, но какво да се прави - бърза работа нямахме, а дъжда все още не се беше разминал. Току що бяхме слезли до Obârşia Lotrului ни почна пак и ни валя през следващите 50 км. почти до Малая. Мокри се добрахме до мястото за нощуване, стопанката беше същата, условията и цената и те, и за късмет къщата в която спахме преди 2 години беше свободна и се настанихме незабавно. Къщата имаше 2 етажа - горе две спални с баня, долу трапезария с оборудвана кухня и баня, отвън веранда и барбекю - всичко за 150 леи, повече от добре. Дъждът беше спрял, дори и слънцето се показа и със Стефан отидохме до центъра за покупки, а Милко и Доктора останаха да студят ракията, подготвят барбекюто и да се къпят по графика. След около час всичко беше готово - чисти, вече сухи, гладни и жадни юнаци седнали на хубава маса на хубаво място.


В сладки приказки вечерта вървеше супер когато Милко прочете някакъв пътепис от едно момиче за някакъв проход(Кия или Чия се казваше) от Брашов към Плоещ и се замислихме за това допълнение към маршрута. Набързо направихме планировката за следващите два дни. За следващия ден измислихме Римнику Вълча, Куртя де Арджеш, Трансфагарашан и нощувка малко след Брашов в посока на прохода, а за втория ден прохода, Плоещ, Букурещ, Русе и нощувка при бат Валентин в с. Побит камък, Разградско.
Около полунощ разпуснахме компанията, че на другия ден нито километрите бяха малко, нито прогнозата за времето особено благоприятна.

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
Ден четвърти 23.07 - вторник
Станахме около 8, традиционно кафе и бърсане на моторите от роса и към 8,30 подкарахме. Маршрутът ни беше познат от миналата година и доста бързо се добрахме до Куртя, където заредихме, че в следващите 100 км. бензиностанции няма. Пътят от Римнику Вълча до Куртя де Арджеш, поне в първата си част беше доста по-добре, но в област Арджеш нищо не се беше променило, дори и към Трансфагарашана.
Кратка полузакуска преди Фагараша:

Естествено ползвахме седалките и дисагите на чопъра за маса и помощни масички почти през цялото пътуване, само дето малко преди Рам Стефан забеляза,че от дясната дисага нещо тече - оказа се, че сме загубили половин литър драгоценна течност от моята домашнярка. Това плюс загубената ръкавица на Милко пак преди Рам бяха единствените загуби за това пътуване.
Качвахме Трансфагарашана при нормален трафик, доста чужденци с коли и автобуси срещахме и изпреварвахме, а моторите срещу нас идваха почти в колона. Спряхме на водопада за лека почивка и някоя снимка



Още тук се виждаха доста преспи със сняг, които по-нагоре бяха даже и покрай пътя. След тунела на върха традиционно спряхме до езерото за годишната снимка, да хапнем една връзка гевреци, Стефан да купи свинска кожа, а Драго пък пробва и купи някакъв пушен кашкавал, който се оказа отлична добавка към салатата. Купихме и някакви дребни подаръци за разградския ни домакин на следващата вечер.
Малко тазгодишни снимки отгоре:



Имаше доста любопитни екземпляри на паркинга - група чопъристи с толкова лъскави мотори, че сигурно са ги близали при всяко спиране, една група чехи от някакъв Ява клуб - бяха поне 10 човека с 50 кубикови двутактови Явички производство преди 50 години, GS-и, пистарки - каквото ти душа иска.
Тръгнахме надолу където попаднахме на някакво задръстване, естествено минахме най-напред и какво да видим - балканска работа. В тунел дълъг към 30 метра беше изгаснал за гориво самосвал, а до него в другата лента беше застанал друг, от който му прехвъляха гориво, добре че имаше място поне за мотор и минахме. Малко преди Къртишоара спряхме да хапнем:

На бензинаджийницата след Къртишоара спряхме за кафе и да огледаме за места за нощуване около Брашов след което стъпихме здраво, че напред отново небето чернееше. Поне пътят беше много добър и с малко нахални изпреварвания на дълги колони от коли бързо стигнахме Брашов. Избрахме околовръстното от север и след половинчасово провиране между коли стигнахме някакво източно предградие и се заоглеждахме за нощувка. Още от Букинга си знаехме, че цените на нощувката в този район на Румъния са поне двойни, но времето напредваше и миришеше на дъжд, та последвахме Стефан и стигнахме до някакъв хотел почти на връх в борова гора южно от квартала. Обявиха ни цена от 700 леи за четиримата, което леко ни притесни (предната вечер бяхме спали за 150) и бързо се изнесохме до ОМВ бензиностанция - заредихме и набелязахме 2-3 места за спане на групата с цени до 300 леи. Още щом влязохме на бензинаджийницата заваля и откарахме 30-40 мин. там докато понамалее дъжда и за всеки случай се екипирахме с дъждобраните. Тръгнахме да търсим първото набелязано място, но попътно мернахме табела със стрелки и по нея се добрахме до някакъв пансион. Условията за нощувка бяха отлични, места за моторите в двора с камери и т.н.,а и цената от 140 леи на стая ни се стори разумна. По добре разработената схема аз и Стефан, като дърти партизани отидохме на снабдителна акция, провизиите са важно нещо за комфорта на моториста. Пак заваля и идеята да печем на скара пропадна, та се задоволихме с артикулите предлагани в съседните супермаркети, впрочем мезихме с най-скъпите и единствените домати, които предлагаше единия магазин (почти 10 леи за кг.)

Тук се вижда и свинската кожа и пушения кашкавал

Около полунощ традиционно зарихме огъня с идеята за прохода Кия на следващия ден, но и с осезаемото усещане за дъжда ръмящ навън.

Неактивен boy3m

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 383
  • Ето ме! Приятно ми е: Аз съм г-н Ки
  • Кара: 04`Keeway KEE110; 08`Honda Transapl XL700V; 88`ETZ 150
Да добавя нещо интересно от този ден.
 :Devil:

Когато се изкачихме до скъпарският хотел и при маневрирането забелезАх нещо необичайно.Оказахме със спаднала задна гума за "АгентА от СС 0007"-демек Доктора.
Мислихме ,че е спукана,но след достатъчно добавено количество въздух от вътрешната страна на външната гума се оказа,че няма никакви проблеми и така и завършихме трипа с румънския въздух. ;)

 :cheers:
http://www.carspending.com/bg/vehicles/4266-keeway-kee-110   тук е цялото досие на г-н Ки ;)

Цитат от един друг форум:"Колата е за да върши работа , мотора е за да доставя удоволствие. По друг начин казано , колата е жената ,а мотора е любовницата."

Неактивен Dr.Ago

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 235
  • Всички гласове в главата ми казват, че съм добре.
  • Кара: Suzuki SV650
Да добавя нещо интересно от този ден.
 :Devil:

Когато се изкачихме до скъпарският хотел и при маневрирането забелезАх нещо необичайно.Оказахме със спаднала задна гума за "АгентА от СС 0007"-демек Доктора.
Мислихме ,че е спукана,но след достатъчно добавено количество въздух от вътрешната страна на външната гума се оказа,че няма никакви проблеми и така и завършихме трипа с румънския въздух. ;)

 :cheers:
  За съжаление продължава периодично да спада - за около седмица-седмица и половина спада под 2 атмосфери, за 3 седмици беше на 1,5. Май следващият път за Румъния ще са други гумите.  :)
Всички минуси, погледнати през средния ти пръст са плюсове.

Неактивен ivchotr

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7744
  • E няма такъв кеф!
  • Кара: Suzuki GSX 1100 E
Да не изтърва вентилът?
Why do you think I ride alone?
Cause you don't know about it anymore.
I think you all oughta get back on your bikes and go out and ride the highway until you remember what riding's all about.

Неактивен васко-57

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 664
  • Кара: Honda Hornet, Honda VT-750C, Honda ANF 125i Wave
И така.., продължавам със сръбско-румънската разходка.
Ден пети - 24.07. - сряда
През цялата нощ валя кротко, към 5 сутинта усетих Стефан да ровичка из телефона, все още прикапваше по листата на асмалъка в двора. Мислех си, че четири години времето беше с нас и капка дъжд не ни капна, но на петата година стомната май се счупи. А Стефан леко притеснен от дъжда навън четеше отзиви за прохода Киа. Оказа се, че този проход е единствения път за тировете между Брашов и Плоещ, защото нормалното трасе за леките автомобили през прохода Предел и Синая е забранен за тирове. Принципно Киа е по-натоварен през седмицата, а денят беше сряда, а от практиката си знам,че път използван предимно от тирове е с дълбоки коловози. Като прибавим и дъжда  преминаването оттам точно в този ден ми се стори неблагоразумно, не че не можеше да минем - просто усещането щеше да не е пълно. Споделихме тези мисли със Стефан и решихме да сменим маршрута през Предела и Синая, а оттам покрай Плоещ, през Букурещ и Русе към Побит камък. Милко леко ни се разсърди за промяната в трасето, но все още си мисля, че решението беше правилното.
Към 8,30 дъждът беше спрял, дори слънцето се опитваше да ни стопли. Набързо избърсахме седалките и огледалата, екипирахме се с дъждобраните за всеки случай и потеглихме. Маршрутът до Синая в първата си половина беше нов за групата и ако не беше трафика би бил отличен за каране. За жалост имаше един участък около 15-20 км. в ремонт и изпреварването беше почти невъзможно, някои коли ни правеха път и ни пускаха, други си караха както си знаят или реагираха много късно на звука от отворените ми ауспуси и колоната ни се разкъса. На светофара в началото на Синая Стефан предложи да пием по кафе и отбихме в града като предположихме, че Милко и Доктора или ще влязат, или на излизане от града ще звъннат. Пихме дълги кафета и почакахме доста, звънихме и по някое време се обадиха от бензиностанцията на околовръстното на Плоещ. Плюхме си на десните ръце и не след дълго отново бяхме в пълен състав. Заредихме последния румънски бензин, хапнахме сандвичи и подгонихме Букурещ. По-миналата година Стефан ни преведе през центъра на града и тази година му се доверихме пак. Спазихме и традицията да си похарчваме последните дребни румънски пари в един голям супермаркет на изхода на Букурещ, даже този път имаше маси и скара пред магазина, та хапнахме леко
Нещо снимките ми, а и тези на Драго през този ден ги няма, ето една от спирката между Букурещ и Русе.

По стара традиция Дунав мост го минахме за под 5 минути, след което починахме и заредихме на бензиностанцията на Марешки в Русе.
Часът беше около 3 следобяд и до последното място за нощуване ни оставаха някакви 70-80 км. Звъннах на домакина, че тръгваме към него и с лежерно темпо около 16,30 пристигнахме в Побит камък. Домакинът бат Вальо ни посрещна с уелкъм дринк, настанихме се, поосвежихме се и към 18,30 се засуетихме около масата. Традиционно едни се забавляваха с подредба на масата, други със салатите, доктора както винаги правеше дисекция на пържолите и ги обезпаразитяваше на скарата.
Работното място на доктора:


Стефан приготви това:

Аз и Валката приготвихме това:

А Милко като стар кръчмар беше закотвен на бирената инсталация и поработи доста тази вечер..

Ето я и групата в пълен състав:

В сладки приказки я докарахме до малкото пладне и се прибрахме да спим. На следвашия ден ни предстоеше прибиране кой откъде дошъл.

Неактивен Dr.Ago

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 235
  • Всички гласове в главата ми казват, че съм добре.
  • Кара: Suzuki SV650
Да не изтърва вентилът?
  Плюнчих го винтила, поливах гумата с вода - от никъде не личи да изпуска. От където и да го прави е достатъчно бавно, че да не личи. Иначе гумата на 2-3 места има леки цепки по 3-4 мм вътре в каналчетата на шарката, но и от там не "бълбука" като го поливам.
Всички минуси, погледнати през средния ти пръст са плюсове.

Неактивен apollo11

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 552
  • Кара: TDM900
Да не изтърва вентилът?
  Плюнчих го винтила, поливах гумата с вода - от никъде не личи да изпуска. От където и да го прави е достатъчно бавно, че да не личи. Иначе гумата на 2-3 места има леки цепки по 3-4 мм вътре в каналчетата на шарката, но и от там не "бълбука" като го поливам.
Изпуска от платовете* на гумата ;)