Точно такъв тип дискусии харесвам и единственото за което съжалявам е, че не е на тема "мотори"!
Интересно, как всеки гледа по различен начин на тези машинки. Аз започнах да харесвам по-евтини, но точни и надежни часовници и от механични минах на кварцови. В момента нося Citizen Promaster eco drive, супер евтин около 150 евро май беше. Избързва с 2 сек. на месец! Не мисля за батерия и навиване, за половин час на слънце и е зареден за 6 месеца напред. За парите си е уникален. Сертифициран по ИСО за гмуркане. https://www.citizenwatch.com/us/en/product/BN0150-28E.html?cgid=promaster-sea
Заради него си продадох Omega-та. За активен начин на живот, като къмпинг, катерене, хайкинг,... Casio и Гармин са топ.
И аз имах подобни етапи през годините. Имам колекция от около 20 "истински" часовника и над 50 "евтини". Първият си часовник купих сам едва на 4 годинки с парички, събирани от рождени дни. Тогава у нас т.нар. "електронни" бяха огромна рядкост. Беше втора употреба... Никога няма да забравя това Stempo, което пазех до 18-тата си година и никога не смених батерията - над 14 години. Уви, откраднаха го...
Мвждувременно имах няколко Сейко-вци и Ориент-и. По онова време (80-те години) се водеха луксозни. Други нямаше. Срещаха се по някой и друг екземпляр във валутните магазини (Кореком), но нямаше кой знае какво ексклузивно. Някои от тези часовници подарих, други бяха откраднати.
Години по-късно и много механични часовници, започнах да нося кварцови механики. Да, точни са, спор няма. То и не може да бъде друго. Но така и не можах да се преборя с вътрешния си глас, че машинка за 1000 или 5 000 евро разчита на елементарна механика и прост резонатор. Ужасно точни, но с евтина душа.
Междувременно се бях "специализирал" да настройвам механичните часовници до точност секунда на месец. В онези години единственото точно време беше по телефона или вечер по ефирната телевизия.
Много интересни ми бяха радиосинхроните. Те на практика бяха абсолютно точни. Имам няколко такива, но за съжаление днес най-близката радиокула е във Франкфурт. Все още работи и някои от екземплярите ми все още я "хващат".
Днес имам в джоба си най-точния часовник - смартфонът. Той винаги показва абсолютно точното време и като се замисля поглеждам към времето, което показва доста по-често, отколкото към този на ръката си. Затова казах, че ръчните часовници за мен отдавна са изгубили предназначението си да показват точното време. На практика сверявам всички часовници по... смартфона си. Мисля, че всеки го прави. За обикновения човек няма достъп до друг по-прецизен еталон.
Иначе харесвам механиката на Rolex/Tudor, Omega и Glashutte.
Първите три са доста комерсиални, но определено си заслужават. Glashutte и германска марка и имат страхотни механизми, за съжаление на външен вид не ми допадат, а и за тази цена по-добре Rolex, който държи цена и е добра инвестиция. Приятел беше в листа за чакащи и успя да си купи Submariner 8к евро, носи го година и нещо и го продаде за 17к.
Не бих дал повече от 5-6к за часовник,... като че ли смених приоритите. Радвам се вече на други неща. Предпочитам да пътувам, да прекарвам повече време с хора, които са специални за мен от колкото да наливам пари в часовници. А и да имаш и караш мотор не е малък разход.
Аз харесвам модели (само някои) на Тагхойер, Брейтлинг, ОтомарПиге, Ролекс, Омега и един-единствен на Патек. В колекцията си имам Навитаймер (Брейтлинг), Карера (Таг), както и една много стара и рядка Омега. Ролекс така и не успях да си купя.
Гледам Восток от 3-4 години. Това са съвсем нови часовници, нямащи нищо общо с едновремешните екземпляри. Така и не успях да купя два стари часовника, които много исках. Единият беше с механичен "будилник".
Часовниците са ми страст. В тази тема съм показал един-два и то за закачка. "Дразня" един екземпляр - дядо Веско от Поморие (ако не бъркам мястото). Причината е, че преди много години се опитах да му помогна да вкара в режим един руски боклук (Минск), но цената на карбуратора, който му уредих не му хареса. Всъщност аз го излъгах. Поисках само половината от това, което бях платил. Знаех, че е пенсионер и, че доходите му са скромни. Затова купих този карбуратор и му казах, че струва наполовина. Той... си помисли, че му "дера кожата". Един ден ме апострофира, че харча за часовници толкова, колкото един пенсионер за храна за година или повече... От тогава реших и този субект да влезе в графата "няма ненаказано добро".
Не бих дал повече от 5-6к за часовник,... като че ли смених приоритите. Радвам се вече на други неща. Предпочитам да пътувам, да прекарвам повече време с хора, които са специални за мен от колкото да наливам пари в часовници. А и да имаш и караш мотор не е малък разход.
Да ти кажа честно, аз не бих се замислил. Ако нещо ми грабне окото, бих платил цената, без значение каква е тя. Един мой приятел (за съжаление покойник) ми каза една много мъдра фраза, когато един ден му се оплаках, че не съм добре финансово. Това се случи през далечната 2004-та. Фразата беше: "Не си си го поставил за цел!". От този ден всичко се промени. От тогава никога не съм се оплаквал от материалното си състояние.
Относно моторите - аз ги считам за развлечение и никога не съм се вманиачавал в тях. Имам приятели, които нямат търпение да се качат и да карат. На мен бързо ми омръзва. Затова и толкова често си купувам нови мотори. Сега съм на прага да купя чисто нов Голд. И... единственото, което ме спира не са парите, а чуденката "Кога ще ми омръзне?".
