“БОГ Е ЕДИН, МНОГО СА ОПИСАНИЯТА МУ“
Масовостта на версията обаче, не доказва наличието на бог. А точно обратното – че у повечето хора има вътрешна, психо-емоционална нужда (аз съм откроил поне 10 психо-емоционални причини за създаването на този образ) от подобен външен “субект“.
Една от причините е масовата проява на йерархично мислене, което съвсем логично стига до “извода“, че след като обществото е йерархично построено, на базата на власт и подчинение, (а по онова време е било такова навсякъде) и щом на върха му са били най-силните, то “най-отгоре“, ако продължим мислено удължаването на пирамидата стои кой? Ами разбира се най-могъщия, всезнаещия и т.н. И тези качества може да се съчетаят само в бог, най-върховният завършек на властовата пирамида. В контекста на представата, че обществото е структурирано чрез подчинение и власт е съвсем “логично“, че над абсолютния владетел може да стои само един недостижим и могъщ бог. В тази представа са фокусирани всички върховни качества, както и надеждите на хората за справедливост, закрила и т.н.
За това и нито една религия не може да не настоява за подчинение, смирение, молитви, служене…
За това дълго време светската и религиозната власт са били слети, което е подържало властта и на двете организации.
За това дълго време са съществували твърди йерархични социални структури, като империи, монархии, колониални системи, робовладелство, които в днешно време са се изродили в диктатури, мафии, църковни организации с всички жестоки, дълготрайни, изпълнени със страдание за мнозинството хора, последици.
За това религията е играла мракобесна роля и се е дразнела от различните хора, друговерците, атеистите и от неудобните въпроси.
За това религията е против светската държава и секуларизма! Това отнема веднага поне половината ѝ власт!
За това религията неистово се страхува от разрушаване на догмата, която единствена държи йерархията им изправена.
За това религията не може да излезе от порочния кръг “вяра – бог (власт) – вяра“ и се опитва с всякакви средства да реанимира и поддържа вярата жива, тъй като знае, че несъществуващия ѝ бог моментално ще загуби властта си, ако просто не се вярва в него и хората спрат да се подчиняват на догмата!
За това религията прикрива гнусния си натиск над хората към подчинение с подлото внушение, че те са грешни, тоест извърта неподчинението към лошо и престъпно действие, вкарва чувство за огромна вина (“вие не се подчинихте на вашия създател, само си представете колко сте зли!“) и се мъчи да отклонява вниманието от злото си устройство на власт и подчинение, в което се опитва да набута всички хора, че чак ги подхваща от деца.
За това религията атакува стръвно децата, защото знае, че на един вече научил се да разсъждава човек, добил самочувствието на зрял и самостоятелен индивид няма начин да повлияе, да подчини и да натика в кошарата си.
Така, че многото версии за бог доказват не, че бог е един, а че няма бог! Защото няма никаква логика и смисъл, един-единствен бог да се явява по неясен, противоречив, неубедителен и объркан образ, и в същото време да иска всички да повярват в него!
Учените от целия свят, независимо какви убеждения имат, къде живеят и на какъв език говорят нямат разминавания по нито един научен факт. Няма мюсюлманска версия на Таблицата на Менделеев, няма християнска версия на питагоровата теорема и т.н и т.н. Следователно ако бог беше истина и хората толкова страстно го търсят, щеше да бъде познат и открит отдавна, както са разгадани милиони тайни и загадки, както са открити милиони истини! И странно, – където се е появявала науката и е осветявала преди това тъмни, и неясни неща, не се е откривал никакъв бог, като участник в събитията, нито дори оставени от него следи. Значи или обича само да стои в тъмното, все още неосветено от науката място, или е самата тъмнина, която никога не може да се срещне със светлината!
Вече става ясно, че при това положение всякакви романтични представи на някои добродушни наивници, че религия и наука може някога да си подадат ръка са илюзии подобни на делюзията им бог.
