HONDA NC 750 XD - Силата на една сбъдната мечта!

[Гошко]

След 4-годишен сън в гаража, тези дни разходих НЦ-то.

През ранната есен на 2022 го прибрах и от тогава не е ваден. Малко след това преминах през доста труден период, но за щастие той свърши. Може би за добро - по план този мотор трябваше да отиде при друг човек, но неразположението ми ме беше приковало почти година. За щастие - всичко приключи, а и моторът остана за мен.
Бях го забравил в буквалния смисъл, но една приятелка ме "подсети", че го имам и установих, че не съм забравил да го карам. Обслужих го набързо и покарах. Бях забравил даже на колко километра е... Оказа се на 10 500.







 

[ДимоР]

Вчера из Ахтопол се разхождаше едно NC750 изглежда приятна машинка , но за сам човек май - и за градско - както и Моринито

[Гошко]

Вчера из Ахтопол се разхождаше едно NC750 изглежда приятна машинка , но за сам човек май - и за градско - както и Моринито

С NC-то съм правил преходи от сорта на 1 000 километра за два дни с пасажер. Всъщност е много удобно за двама. Моето е оборудвано с пълен комплект оригинални куфари (които съм слагал само веднъж за проба и така си стоят), а те дават на пасажера много повече комфорт - разполага с облегалка, а може да си подпира и краката, тъй като страничните куфари са оформени с много готина извивка покрай прасците.
Моторчето е удобно за дълги пътувания и всъщност градското на този мотор е много малко. Карал съм го предимно на дълго.

Маршрутът от миналата седмица включваше едно място, което беше доста стръмно даже за моите стандарти. На втората снимка, преди да намерим място да паркираме моторите, пътят беше толкова стръмен (асфалт), че моторът се връщаше назад при стисната предна спирачка.  Гумата буквално се суркаше назад и за да мога все пак да спра, трябваше да подпирам с газта.

Моринито си върви доволно - спокойно поддържа 140-150 (което на мен ми е бързичко), при това без проблем с насрещния въздух. На мен ми е леко малък, но за момичето, което го притежава е перфектен и дори голям. Тя е малка по размер и се чувства страхотно на този мотор. Има доста опит с карането и се справя с всякакви ситуации.

[ДимоР]

Е , аз изказах личното си мнение и за вървежа нямам лични впечатления просто като го разглеждах някак ми малее - не , че аз съм много голям де 183см/87кг Все пак хората ходиха на Слонския събор с 125кубикови моторчета , а той не е наблизо

[Гошко]

Е , аз изказах личното си мнение и за вървежа нямам лични впечатления просто като го разглеждах някак ми малее - не , че аз съм много голям де 183см/87кг Все пак хората ходиха на Слонския събор с 125кубикови моторчета , а той не е наблизо

Определено си прав - всичко е строго индивидуално. Преди години редовно правих разходки със 125 кубика чопър или 150 кубика скутер - всеки уикенд по 500 километра с пасажер. Всичко е до нагласата, нуждата, удобството и така нататък. Затова накупих много и различни мотори.

Аз сравнявам с моторите на моите приятели. НЦ е някъде по средата като габарити, а като височина - висок си е. Един от приятелите ми има Vstrom 650. За мен е прекалено обемист за тази кубатура и мощност. Излишно голям. Аз съм 1,78 и НЦ ми е добре като височина. Седалката е доста голяма. На мен ми се иска да е малко по-тясна, защото не обичам широки седалки (от тях ме боли задника), но това е положението.
Като вървене - всичко е във въртящия момент и теглото При НЦ, въпреки голямото тегло (250 кила с куфарите), моторът си върви доволно. Моринито е с 10-12 коня отгоре и същия въртящ момент (по книжка). Двата мотора набират и вървят наравно.

Друг от френдовете кара един Доминатор (леко моднат до 700 кубика). Като се кача, имам чувството, че съм яхнал мотопед - наглед голям мотор, а всъщност малък и "тънък". Седалката е безумна за двама, въпреки, че има достатъчно място. Усеща се като мощен мотопед...

Тъй като вее остарях, започнах да капризнича от разни дребни неудобства. Голдуингът предлага всичко, което мога да си пожелая. Чувствам се комфортно и удобно както на дълго, така и в градския трафик. Няколко пъти споделях - да, муша се между колоните с лекота и хич не ми пука (а тук трафикът е кошмарен). Обаче, не дай Боже да се озова на някой стръмен и тесен участък в планината (като последната разходка) - няма излизане, освен с падане... Веднъж ми се случи  - отидохме да обядваме в едно родопско село - Косово. Там кръчмата е на майка си в г...за. Никакъв проблем - ходил съм с други мотори и даже с кемпера, но с Голдуинга беше страшно. Щях да се пребия. Едни калдаръми от големи камъни под силен наклон. И като усетих, че под десния ми крак не стигам земята... Едва успях да изправя мотора. Тежи, мамка му.

[ДимоР]

  Така си е , Голдуинга има стреахотни предимства , но стръмните калдъръми и стъпването извън пътя съвсем не са му по вкуса - както и на другите чисто асфалтово ориентирани грамади (FJR,Panevropa, K1600/1200) a то и универсален мотор няма -колкото и да рекламират GS1300 като такъв

[Гошко]

Да, всеки мотор си иска пътя. Последните години нещо хич не ме тегли извън пътя. Няколко пъти мой приятел успява да ме "излъже" да тръгнем към някое място, до което пътят бил "хубав асфалт" и поне 3-4 пъти го заебавам по средата и се връщам или отивам другаде. За него "хубав асфалт" означава "по-малко от 10 дупки за 10 метра"... Тая шхуна по тия кьорсокаци подскача като велосипед - колкото и да й е хубаво окачването, усещането е много неприятно.
Имам едno CRF-че 450, ама мога ли да тръгна с него на 300-500 километра преход само щото има 20-30 километра макадан?!  То ще е ад под небето!!! Предпочитам да пропусна... Другият вариант е да закача на Голдуинга ремарке за CRF-а... 

[ДимоР]

 За съжаление все още има много да се желае относно пътищата ама все някак се справяме -аз за покалпави дестинации из странджата ползвам ТДМ 900 - опреелено по-мекото окачване с повече ход и по-голямата предна гума са предимство из тези пътища Разбира се и той не е универсален - тежичък си е и не е за извън пътя !