Доста легенди се носят за този мотор и има защо.
През далечната 2006-а година реших, че ще се качвам на "пистов" матор. Дръпнах кредит, майка ми се отрече от мен, метнах се в колата на един приятел и отидохме в Дупница без да имаме никакъв опит. Даже не знаех кой е Интернет още. Как да е, харесах си аз Хондата F2, която е главен герой в тая история, нахлузих счупената каска дето ми ет ИЖ-а и се прибрах дома.
Мотора беше пълен оригинал с изключение на спортните степенки. Склонен съм да вярвам, че в Италия е каран от пенсионерка. Карах си аз едно, второ лято и на третото реших да го продавам. Чувах шум от съединителя и се филмирах, че мотора умира. Нямах приятели моторджии, нямах компютър, нямах абсолютно нищо, което да ми покаже в каква заблуда живея.
Същото това лято на 2009-а хлъзнах леко мотора и го оправих преди продажбата - поправих одраното капаче на спойлера, смених огледалата и ръчката на спирачката с чисто нови. По рано бях сменил дискове на съединителя и жило на километраж. Общо взето продадох го в по-добро състояние от това в което го купих.
Дойдаха едни момци от не помня кое врачанско село, свалих им 100 лева от обявената цена, айде при нотариус, стиснахме ръцете и кой от къде е. Малко по късно ми звъни единия врачанец да ме извести, че дал на другия да кара и той го хлъзнал още в прохода Шипка. Спойлерите заминали. Теглих им една майна на ум и толкова. На другия ден отидох в данъчното, отчислих го и го отписах от живота си този мотор.
Седмица по късно оня от Враца пак звъни и ми съобщава, че брат му решил да се прави на Роси пред некакви питомни моми селски, съответно прекантарил и мотора станал с още по разчупена визия - строшена опашка, криво магаре, пробит радиатор, крива предница и т.н. И до сега не схващам тоя пич защо въобще ми се обаждаше, явно за да не му е гадно само на него.
Минаха години, смених 4-5 мотора, научих някои неща и от време на време с умиление се присещах за Хондата и се псувах, че съм го продал. Реално това беше най - девствения мотор, който съм имал и щеше да ме надживее, ако си го бях запазил.
9 години по късно. 2018-та година, звъни ми непознат номер. Някакъв софианец, бил карал моя мотор, една Хонда (!!!!?
?!!!) Мълча потресен няколко секунди и почва да се разплита историята. Врачанците след като смилат мотора, въобще не го регистрират, а го карат с моите талони и номер. Продават го и така неизвестен брой хора си го препродават през годините.
Поисках снимки, щото се усъмних да не е някъв измамник. Праща ми той - мамата си джаса, едва го познах това, че е било мое някога. Но пък явно отказва да умре и това е!
Този от София таеше някакви надежди, че ще може да го оправим документално тоя мотор, но трябваше да го разочаровам - аз нямах нищо общо вече и талонът за нищо не става. Собственик е оня от Враца и само той може да оправи нещата. Естествено не пазех негови контакти и софиянеца увисна.
10 години по късно. 2019-та. Скролвам си фийда във Фейса и нещо познато ми се мярва. Връщам малко назад и виждам снимка на голям талон. С моите и имена и адрес. И това постнато в публична група на града в който живеех. Аа да, да не пропусна - талона беше за Хондата. Поредния нов собственик ме издирва с надежда го оправим документално. Не разбират май, че аз не съм собственик и нямам нито права нито задължения към този мотор. Не разбират май, че дори и да го регистрират някой ще трябва да плати данъците за 10 години назад, а то мотора не струва толкова.
Тоя мотор ще преживее и трета световна, вероятно яхнат от съвременна версия на Лудия Макс.
