Автор Тема: Разходка до язовир Калин в Рила.  (Прочетена 135 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ВладиЧ

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 426
  • Кара: BMW R1100GS
Разходка до язовир Калин в Рила.
« -: септември 02, 2019, 08:30:51 am »
На 22.08.2019 (четвъртък) аз и дедо Аврам решихме, че е крайно време да посетим българското Стелвио, а именно пътя от Пастра до язовир Калин в Рила. Тези 20 км ги качихме за малко над час. Пътят е с бетон, но е така направен, че си е почти офроуд. Доста стръмен и тесен с много серпентини (фиби). Освен това по стара българска традиция някакъв местен отворко е минал с някаква умряла уазка по пътя още преди да стегне бетона и е направил дири, и коловози, като в сняг. След това бетонът е стегнал и този "подпис" е останал завинаги. Това за джиповете не представлява някакъв проблем, но за моторите е много неприятно, като вземе да те бута и лашка този коловоз, и да те повежда не натам накъдето ти искаш да караш, особено в завой.
Аз естествено бях с любимото си БМВ, а дедо Аврам с неговият як 250 кубиков скутер. Малко преди средата на пътя, още в гората има бариера, но само те записват в една тетрадка. Но стига съм се обяснявал. Да взема да кача някоя снимка.

Нагоре над Пастра.


 Рила планина.

 
Българското Стелвио.


Нагоре!



 
Дедо Влади на язовир Калин.


Язовир Калин в Рила. 2390 м нмв.

Пътят нагоре изглеждаше много добре и за това без колебание поехме нагоре към Винтчето. Оказа се, че малко по-нагоре вече не е чак толкова добре, но връщане назад нямаше... Само напред и нагоре, на където сочат носовете ни! Имаше чисто черно, но имаше и места с обли камъни, почти, като половинки от футболни топки, и там лашкането, поднасянето, и подскачането беше страшно. Но с повечко газ, спирачки и много "мамата..." се справихме успешно.  ;D

 
Вече сме на Винчето над яз Калин на 2562 м нмв. Вижда се моето БМВ и якият скутер на дедо Аврам. :)


Черното езеро е под Винчето.


Пейзаж от Рила.

Времето бързо започна да се разваля и въпреки, че ни беше много кеф на върха на планината с дедо Аврам, решихме да се изнасяме скоростно надолу. Ако завалеше, до като бяхме горе, щеше да намокри кръглите камъни и бетона, всичко щеше да стане хлъзгаво по този, на места много стръмен път и така, щяхме да се уредим с изключително големи неприятности.
Долу в Пастра вече нямаше никакви признаци за черни облаци и дъжд, а слъцето яко напичаше. Решихме да посетим и Светата Рилска обител, която е само на петнадесетина километра от Пастра.


Рилски манастир.


 Манстирската църква.


 Рилски манастир.

Запалихме по някоя свещ в църквата, помолихме се за живите, запалихме свещи и за тези, които вече не са на този свят, и потеглихме обратно към къщи. Прибрахме се по светло. Цялата разходка на мен ми излезе 430 км, а на дедо Аврам малко повече, защото той идва от Войнягово край Сопот. ;)