Затова е достатъчно да се налее добавка в резервоара, който иначе е пълен догоре с гориво и моторът да поработи, докато стабилизираното гориво мине през карбуратора. Аз изпарен бензин от карбуратор, който стои на стайна температура и по-ниска, не съм виждал. На жена ми моторът лятото стои на слънце, зачулен с чергило, понякога повече от месец без да се кара и въпреки това пали от раз. А пък в тези случаи е подложен на по-сериозни външни въздействия, отколкото мотор зимно време в гараж. Налагало ми се е обаче да чистя някакви мизерии като котлен камък от поплавъковите камери на карбуратори, стояли известно време без бензин.
Между другото, като стана въпрос за маслото в цилиндъра, в ръковоството на моя 37 годишен мотор пише, че се сипва по една лъжичка масло във всеки цилиндър и моторът се развърта със стартера, след като се махнат лулите от свещите. Целта е стените на цилиндрите и най-вече сегментите да се омажат с масло, за да не ръждясват. Веднъж в седмицата моторът трябва да се включва на 5-та предавка и след като са свалени лулите на свещите (това нямам идея защо, при положение, че не се дава на контакт) чрез завъртане на задното колело се развърта няколко пъти двигателят, за да се омазнят пак сегментите. Сега, тази процедура е разбираема, макар и малко спорна, защото ще върши работа при двигател с нормални хлабини. Ако е малко по-разтропан, маслото ще отиде в картера и я остане нещо да смазва сегментите, я не. Ама поне собственикът ще е спокоен, че прави всичко, както го пише в книжката.
Между другото не се дават препоръки за източване на карбураторите, а само да се налее добавка и да се прекара горивото с нея през карбовете.
Аз тези указания не съм ги чел, щото откакто моторът е постоянно край мен в София, обикновено не стои без да се кара повече от седмица - две, най-много три.
