Съжалявам за забавянето, но със застудяването моторите минават на заден план.
Преди всичко, смятам че е необходимо разяснение за начина, по който "работят" N2O и сродните му азотни съединения.
Всички знаем, че за да се извлече възможно повече енергия под форма на конски сили от двигател с вътрешно горене, е необходимо да се създадат възможно по-добри условия за окислението (изгарянето) на горивото. Това най-просто казано са налягане и температура. И за двете се грижи тактът на сгъстяване. При сгъстяването на сместа, нейната температура се повишава и с това благоприятства по-ефективното й изгаряне.
Това е ясно на всички и затова слагам една запетая.
Също така всички знаем, че колкото повече гориво успеем да окислим (изгорим), толкова повече енергия ще получим. Ако това стане за единица време, ще имаме повече мощност за единица време.
От друга страна, единственото ограничение е обемът на цилиндъра. На практика колкото смес (гориво/въздух) събира един цилиндър, толкова и ще изгори. Колкото повече му подобряваме условията (сгъстяване и температура), толкова повече КПД ще извлечем под формата на кинетична енергия.
Обаче, също така всички знаем, че идва един момент, в който условията за горене се "предОбрят". Връщам се на запетаята... В един момент горенето става неконтролируемо.
Тук е мястото да обясня какво е детонационно горене:
За да има правилно горене, е необходимо да се създатат условия за ПОСТЕПЕННО изгаряне на сместта или т.нар "фронт" на горене. Това се постига чрез подбор на формата на горивната камера. При превишаване на налягането и/или температурата на сместа, вместо ФРОНТ на горене се получават множество самозапалили се пламъчни ядра. В този случай скоростта на горене е многократно по-висока и имаме детонационно горене.
Иначе казано можем да увеличаваме степента на сгъстяване (налягането) до определени нива. След това горивната смес започва да се самовъзпламенява.
Отново ОТ ДРУГА СТРАНА, се връщам на тезата, че колкото повече обем смес успеем да запалим за единица време, толкова повече енергия ще получим. Обаче сме лимитирани от обема на цилиндъра. Единият от начините да вкараме повече смес в цилиндъра е като я нагнетим, вторият е ако я охладим или двете заедно. За тая цел се ползват различни компресори и интеркулери, като най-популярния сред тях е турбокомпресора (щото е най-елементарен).
Обаче се получава турболаг... щото преди да "дойде" турбото, двигателят има страшно ниско налягане на сместа... щото иначе ще детонира като "дойде" турбото.
След всичките тези общоизвестни факти, изводът е, че има граница, в която можем да блъскаме смес в един цилиндър.
А простичката причина е, че сме ограничени от АЗОТА... който е над 70% от въздуха, който дишаме. И е инертен... и не гори... демек - в цилиндъра влизат около 70% баласт при всяко засмукване. Този баласт освен ненужно налягане, не внася нищо друго. Колкото и турбокомпресора да сложим, винаги ще има лимит.
За да гори възможно по-добре една смес и да си отдава енергията, тя трябва да има "правилно" съотношение. При бензиновите двигатели образно казано това е една капка бензин на половин литър въздух. От които 70% са азот.. И стигаме до извода, че за да увеличим мощността е необходимо да ОКИСЛИМ горивото, а не да го помпаме с баластен материал
Обаче ако вместо въздух (с тия проклети 70% и кусур баласт) вкараме кислород? Тогава в единица обем можем да "наблъскаме" много повече бензин и той да изгори правилно. Обаче кислородът е адски опасен и много трудно се компресира...
Затова на помощ идват азотните съединтния, които ОТДЕЛЯТ кислород сравнително лесно.
И се връщам на N20. Той е безцветен газ, който се компресира сравнително лесно. Сравнително безопасен е. Но при малко под 600 градуса (или някъде в началото на горенето) започва да отделя чист кислород. Горе-долу 30%.
Много азотни съединения го могат. Но с това трябва да се завиши и подаването на гориво, иначе сместа ще обеднее.
NOS системите правят точно това - вкарват азотно съединение, което в началото на горенето отделя кислород и така двигателят може да "прекара" повече гориво за единица време, което да се изгорено правилно. В резултат получаваме повече калории/мощност.
Обаче... както казах има много други съединения, които също могат да се ползват, при това с доста по-голям успех. NOS изисква балон под налягане и система за регулиране и промяна на подаването на гориво. Иначе ефект йок.
Има едно друго съединение, което е в ТЕЧНА форма. Без цвят и мирис. Нарича се НИТРОМЕТАН и формулата му е CH3NO2. При началото на горенето отделя цели 53% кислород!!! Добавя се към горивото и ефектът е същия, но без сложни системи... е, до едно време. По-точно докъм 5-7%, добавен в бензина на инжекционен двигател. След това спира да се разтваря, а инжекционът не може да насмогне.
Но до 5% има осезаем ефект, БЕЗОПАСЕН е за двигателя и инжекциона успява да навакса с по-богатата смес.
Нитрометанът може да се ползва до 90% в състава на горивото, но за целта е нужно друго гориво, в които се разтваря по-добре.
Други подобни съединения са нитробензолът, тринитрометанът, тетранитрометанът, амилнитритът... второто и третото са взривоопасни. Нитрометанът е абсолютно безопасен. На атмосферни условия дори трудно гори.