Колеги, бих искал да обсъдим някои сериозни въпроси по безконтактните акумулаторни запалителни системи.
Например електронното запалване на Yamaha XS400, 1985 г. Системата разполага с 2 pickup coils (намотки с магнит, служещи за подаване на сигнал към запалителният блок), в които се върти роторен желязен палец с около 5 градуса ширина + електронен блок за управление.
Палецът влиза в намотките (съответно почва да генерира 20 миливолта напрежение) при около 5-10 градуса преди ГМТ (не успях да го измеря точно колко) и излиза от тях точно в ГМТ. През останалото време (например 350 градуса), палецът не генерира напрежение в тези намотки.
Тук се оформят няколко теоретични въпроса:
1. Би трябвало запалителният модул да сработи при първият положителен фронт от управляващите намотки, тоест при около 5-10 градуса преди ГМТ и да пусне ток през първичната на запалителната бобина. Тук се оформят 2 варианта: да спре тока точно в ГМТ (при излизане на палеца от намотките) или да изработи ЕДИНИЧЕН (оne shot) токов сигнал, например с продължителност 120 милисекунди, в края на който се образува искрата.
Първият вариант не е логически неиздържан, защото искрата не се подава в ГМТ, а преди нея. Остава вторият вариант - изработване на единичен токов сигнал, в края на който се генерира искрата.
Но ми се струва, че искрата пак ще е прекалено близо до ГМТ?
Споделете вашият опит в тази ситуация, правили ли сте измервания или електронни блокове, изобщо как стои въпросът в оригиналните запалителни системи
Има и друг (отново логически неиздържан) вариант, при който през почти цялото време се тегли ток през бобините, а само когато палеца минава покрай управляващите намотки, се спира тока. Вариантът не е никак добър...
2. В тези старички модели има ли автоматична регулация на предварението в зависимост от оборотите? Примерно, идея за синтезиране на запалителен блок по следния алгоритъм:
1. Преди ГМТ, палецът влиза в управляващите намотки и подава стартов сигнал към електронният запалителен модул.
2. Електронният модул стартира
изчакващ импулс, дължината на който зависи динамично от оборотите. При ниски обороти този импулс е по-дълъг (за да се приближи искрата до ГМТ) , а при високи - по-кратък (приближава се към началният стартов импулс).
3. След като изчакващият импулс приключи, модулът изработва единичен токов импулс с твърдо фиксирано време (зависещо от индуктивността на бобините, така че да не се наситят, но и да се запасят с достатъчно ток), при спирането на който се генерира искра.