При мен има проблем с минаващите пред гаража коли. Тъй като комшиите не си ползват гаражите по предназначение, спират колите на улицата. На комшията срещу мен не му увря главата, въпреки че му подпалиха камионетката... Продължават да си държат колите на улицата. Резултатът е, че рацерчетата с номера с първа буква Х, К, У или РА (филибелии знаят за какво говоря) използват "тротоара", вместо платното.
Крайният плачевен резултат е дълбоко изравяне на повърхността непосредствено пред гаража ми, дори ПОД тази на платното. Когато завали се образува локва, дълбока 15-20 сантиметра и водата остава със седмици. За да реша проблема, трябва да чакълирам, опесъча и поставя плочки. Уви, не ми е по силите на този етап.
Отделно от това, самият гараж е на 12-15 санта по-висока база. И се получава огромна кална дупка, която е трудна за преминаване. Гаражът е на такова място, че трябва да заходя под ъгъл. В противен случай наклонът е толкова шибан, че ако съм отгоре, попадайки на дупката, краката идват къси. Ако бутам, когато задната гума попадне на наклона, предната спирачка не може да спре мотора. Не съм слабоумен. Даже се имам за изобретателен, но докато не сложа някаква настилка, каквито и варианти да пробвам, успешен е само един - моторът влиза под ъгъл, спрямо гаража. И то на заден ход. Иначе при вадене гумата сурка и...
Стигна се дотам, че вадейки колата, маската й опира... а колата ми никак не е ниска.
Както и да е, напролет ще мисля нещо. Засега съм сложил "бариера", за да не минават идиотите и да изравят допълнително ямата. Впрочем, правят го една шепа кръгли дебили... въпреки сложената преграда, те продължиха да минават. Чупят преградата, чупят колите си, но упорито продължават. Сега има нова преграда, още по-бетонна... Да видим дали някой няма да изреве с пукнат картер. Основният проблем е, че нямам право да поставя плочки на своя глава. Общината ще ме щрафира... това е тяхно задължение, но се иска ходене по мъките, докато оправят тротоара.
Паралелно с това, имам сериозен проблем със силата, както вече казах. През последните 20 години тялото ми няколко пъти драстично се променя в огромни граници. Накрая съм се закрепил някакси, обаче нямам сила. Знам какво е да си як. Бил съм 150 кила и можех да вдигна човек с една ръка. Сега виждам зор дори с раницата на първолачето. Лятото се отвори херния, веднага след това дискова. Имах период, в който не можех дори ръката си да вдигна. Сега съм ОК, но трябва да внимавам изключително много. На практика не бива да правя абсолютно никакви силови напъвания, докато не се възстановя. Процесът ще отнеме 2-3 години. Както вече казах, много ми се щеше да взема Африката, но там вече не мога да се справя. Опитах, но не става. След 2-3 години ще мога, дотогава ще се "уча" да карам мотор.
Дефакто всяка пролет се уча "наново" да карам мотор. Старият беше много лек - 140 килограма. Докато свикна, първите дни виждах зор. Не самото управление, нито маневрирането. Това не ми е проблем и никога не е било. Проклетото гариране... но и на това съм доволен. Накрая ще се ядосам, ще прежаля едни 15-20 бона и вместо кола или мотор, ще си купя... нов гараж!
Относно вдигането на паднал мотор. Гледах по Дискавъри преди години за щатската моторна полиция. Там едно от първите неща, които се учи, е вдигането на легнал мотор. Видях техника, която ме учуди с ефективността си. Водачът се обръща с гръб, кляка, хваща с дясната ръка лявата дръжка на волана, а с лявата удобно място на седалката и натискайки се назад и изправяйки едновременно използва тялото си като лостова система. Пробвах и бях учуден колко по-лесно се вдига нещо, което е на земята. Все едно половината тегло.
